Бизнесът пита къде са компенсациите за тока
Готвим се за митинги, заяви в „ Тази заран “ по бТВ ръководителят на Управителния съвет на Българската стопанска камара Добри Митрев.
Той напомни, че на среща с премиера Кирил Петков и двама други министри на 14 март на работодателите им е дадено, че в края на месеца ще основат работна група, в която ще включат и представители на икономическите оператори, с цел да търсят резистентен механизъм за търпими и прогнозирауеми цени на елктрическата сила. Такова нещо не се случи, съобщи Митрев.
„ Уговорката за обезщетения беше до 30 април. От през вчерашния ден обезщетения за тока няма. Готвим се за митинги, в случай че българското държавно управление не осъзнае голямата си роля при такава обстановка, когато няма и природен газ, а цените на електрическата сила и на горивата са прекалено високи “, добави той.
При разрушените веригите на доставка и при извънредно скъпите материали стопанската система ни ще катастрофира, предизвести шефът на камарата.
Според него страната е дала на бизнеса доста по-малко обезщетения в сравнение с твърди Кирил Петков. „ До момента сумата е в пъти по-малко. От 1 януари до 30 април са изплатени 1,260 милиарда лв., от които 450 млн. лв. са за ЕРП-тата “, сподели Митрев.
Той изясни, че в случай че бъде спрян природният газ на една пещ в стъкларско дружество, която 24 часа в денонощието би трябвало да бъде подгрявана, с цел да се държи стопилката, не може след това да бъде обновено производството. Такъв образец е цех „ Кристал “ в Перник, което след прекъсването на газа си отпътува като дружество, посочи шефът на Българската стопанска камара.
„ Ние сме на една и съща позиция с бизнеса. Когато става дума за поддръжка в сходни рецесии няма по какъв начин да се работи другояче, с изключение на да се търси държавна поддръжка “, сподели ръководителят на КНСБ Пламен Димитров, откакто бе запитан дали чака съкращения на служащи.
„ Над 25 000 компании са наранени от прекъсването на газа. Там работят близо четвърт милион българи. Надявам се да не се стигне до съкращения. Все отново мярката 60:40 работи до юни в това число “, добави той.
Синдикалният водач добави, че компаниите, които не могат да се оправят, би трябвало да имат опция да потърсят поддръжка за май и юни месец. „ Ресурси би трябвало да има до юни в това число “, разяснява Димитров.
„ Инфлацията ще вкара в допълнение непредвидени в бюджета за 2022 година сред 2 и 4 милиарда лв. доходи. Точно толкоз може да похарчим за компенсационни пакети. Нужни са ограничения, насочени към съответните целеви групи “, изясни той.
„ За нас е значимо да имаме природен газ и той да е на налична цена. Ангажимент на Европейската комисия и на българското държавно управление е да обезпечат най-хубавите условия за това. Ние имахме дълготраен контракт на цена към 150 лв.. Над нея стопанската система не може да си разреши да заплаща. Затова са нужни обезщетителни механизми “, акцентира Митрев.
„ Тези обезщетения идват от българската стопанска система, а не от бюджета, тъй като цените на електрическата сила ги заплатиха всички небитови консуматори в пъти по-високи. Ние сме дали няколко милиарда, а са ни върнати под формата на компеснации 1 милиарда лв.. Затова обедняваме и цените порастват и хората изнемогват “, добави той.
Той напомни, че на среща с премиера Кирил Петков и двама други министри на 14 март на работодателите им е дадено, че в края на месеца ще основат работна група, в която ще включат и представители на икономическите оператори, с цел да търсят резистентен механизъм за търпими и прогнозирауеми цени на елктрическата сила. Такова нещо не се случи, съобщи Митрев.
„ Уговорката за обезщетения беше до 30 април. От през вчерашния ден обезщетения за тока няма. Готвим се за митинги, в случай че българското държавно управление не осъзнае голямата си роля при такава обстановка, когато няма и природен газ, а цените на електрическата сила и на горивата са прекалено високи “, добави той.
При разрушените веригите на доставка и при извънредно скъпите материали стопанската система ни ще катастрофира, предизвести шефът на камарата.
Според него страната е дала на бизнеса доста по-малко обезщетения в сравнение с твърди Кирил Петков. „ До момента сумата е в пъти по-малко. От 1 януари до 30 април са изплатени 1,260 милиарда лв., от които 450 млн. лв. са за ЕРП-тата “, сподели Митрев.
Той изясни, че в случай че бъде спрян природният газ на една пещ в стъкларско дружество, която 24 часа в денонощието би трябвало да бъде подгрявана, с цел да се държи стопилката, не може след това да бъде обновено производството. Такъв образец е цех „ Кристал “ в Перник, което след прекъсването на газа си отпътува като дружество, посочи шефът на Българската стопанска камара.
„ Ние сме на една и съща позиция с бизнеса. Когато става дума за поддръжка в сходни рецесии няма по какъв начин да се работи другояче, с изключение на да се търси държавна поддръжка “, сподели ръководителят на КНСБ Пламен Димитров, откакто бе запитан дали чака съкращения на служащи.
„ Над 25 000 компании са наранени от прекъсването на газа. Там работят близо четвърт милион българи. Надявам се да не се стигне до съкращения. Все отново мярката 60:40 работи до юни в това число “, добави той.
Синдикалният водач добави, че компаниите, които не могат да се оправят, би трябвало да имат опция да потърсят поддръжка за май и юни месец. „ Ресурси би трябвало да има до юни в това число “, разяснява Димитров.
„ Инфлацията ще вкара в допълнение непредвидени в бюджета за 2022 година сред 2 и 4 милиарда лв. доходи. Точно толкоз може да похарчим за компенсационни пакети. Нужни са ограничения, насочени към съответните целеви групи “, изясни той.
„ За нас е значимо да имаме природен газ и той да е на налична цена. Ангажимент на Европейската комисия и на българското държавно управление е да обезпечат най-хубавите условия за това. Ние имахме дълготраен контракт на цена към 150 лв.. Над нея стопанската система не може да си разреши да заплаща. Затова са нужни обезщетителни механизми “, акцентира Митрев.
„ Тези обезщетения идват от българската стопанска система, а не от бюджета, тъй като цените на електрическата сила ги заплатиха всички небитови консуматори в пъти по-високи. Ние сме дали няколко милиарда, а са ни върнати под формата на компеснации 1 милиарда лв.. Затова обедняваме и цените порастват и хората изнемогват “, добави той.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ